През цялата необятна вечност кометата обикаляла. Поробена от едно далечно слънце, обвързана чрез неумолимото му гравитационно притегляне, масивната ледена топка се клатушкала през мрака измежду световете, бидейки странна от самото си пътуване. В навечерието на свещената война на Влой, тя пропукала небесата и озарила нощта с блестяща следа, знак, който и двете армии приели за предзнаменование. Замръзналата топка се разтопила в проблясъка на кипящата жега, докато двете войски долу били вклинени в битка, разпростряна между бреговете на тясна река. И тъй освободен от ледения си застой, Morphling бил роден в конфликт, една стихийна сила, слята в едно с вълните на океана, капризна и необуздана. Той влязъл в битката инстинктивно, поемайки формата на първия генерал, който се осмелил да прекоси водата, след което го повалил мъртъв. Докато разнородните войни се борели, той променял своята форма неколкократно през бойното поле, абсорбирайки мигновено способите на тези странни създания, ту като пехотинец, ту като стрелец, ту като кавалерист с голямата му уста, а когато паднал и последния войник, Morphling бил изиграл всяка роля. Краят на битката бил неговото начало.