Знатните ковачи от планината Йоерлак са единодушни само за един аспект, че рогът на магноцероса е по-ценен от всяка друга сплав. А от всички такива рога, най-големите и най-острите принадлежат на звяра наричан ​​Magnus. В продължение на половин поколение, Magnus с лекота разкъсвал ловците прииждащи да предявят съкровищата на рода му. Ден подир друг той се завръщал в пещерата си с копита и рога обагрени от червената кръв, докато накрая матриархът призовала както него, така и целия му род да издирят убежище нейде на север отвъд сянката на планината. Но Magnus се подсмял, тъй като нивга до сега не се бил провалял да защити народа си. Магноцерите щели да останат, решил той, тъй като те не се уповавали на случайността, нито пък променяли своето решение.





Но когато планината Йоерлак изригнала без никакво предупреждение, а половината му род намерил своята гибел в огъня и пепелта, Magnus все пак променил решението си. Оцелелите с мъка си проправяли път на север, докато достигнали блокада от над стотина ловци съгледвачи, въоръжени с лъкове и стомана. Magnus не очаквал нищо по-малко. Той повел най-свирепите си братя и сестри в щурм срещу техните врагове, борейки се с ожесточеност съответстваща единствено на огъня бушуващ от планината зад него. Междувременно магноцеровските старейшини, майки и добитъка изчезнали в преспите. Знатните ковачи са раздвоени относно по-нататъшните събития.





Някои казват, че Магнус отново се обединил със своя род. А други твърдят, че той е претърпял смъртоносни рани и издъхнал редом до тялото на своя матриарх. Нито една от тези теории е вярна. Magnus дал обет да се обедини отново със своя род, но само след като издири онези, които са отговорни за изригването на планината Йоерлак и ги види как умират нанизани връз неговия рог, защото магноцеросите не вярват в случайните събития.