След безкрайна служба по време на войни, катаклизми, бунтове и революции здравият като месинг Аурел бил видял достатъчно. Но в допълнение на няколко дрънкулки и щедрата пенсия, някогашният инженер напуснал с нещо значително по-интересно — отдавна забравена недовършена схема за жирокоптер, първото ръчно управлявано немагическо летящо устройство. Като се усамотил на неизвестния Пепеляв архипелаг с нищо друго, освен време и пари, той заловил на работа по устройството.





С отминаването на годините и трупащите се останки на неуспешните прототипи, той започнал да се чуди дали механичният полет въобще бил възможен. Десетилетие и ден след пенсионирането му, в един слънчев следобед с южен бриз, Аурел седнал в последното си творение, настръхнал от негодувание и в очакване на евентуалния неуспех. С голямо усилие изпъхтял, дърпайки запалващата корда и покрил главата си, очаквайки неизбежната експлозия. Въпреки това за негова голяма изненада, той започнал да се издига. А след няколко панически корекции, започнал и да се стабилизира. В рамките на час той се гмуркал и лъкатушел с бриза, изравнявайки се редом до чайките и Аурел открил, че изцяло бил притаил дъх от чудото на полета.





Когато здрачът паднал, той се упътил към работилницата, но съвсем скоро, след като обърнал творението си, топовен гръм разкъсал опашката му перка. Измъквайки се от останките, той изплувал до най-близката суша и наругал кораба, отговорен за разрушаването на творението му, дорде събирал отломките. Дни по-късно, когато Аурел се завърнал в работилницата си, той започнал да работи по-нов жирокоптер, но този щял да има способността да носи далеч по-тежък и по-опасен товар.