Хората от Ашкавор се струпали около храмовия площад, чакайки нетърпеливо да станат свидетели на възнесението на новия им пазител. Да стоят близо до човек, докато той обвързва техните души към своята собствена. Но докато финалните щрихи с четката му попадали срещу рунния камък и се изковавала връзката на новия възнесен, всички, дори онези останали си у дома, можели да усетят, че се е случило нещо ужасно лошо.

Той узнал причината незабавно. Капчиците сукървица, които бил приготвил, така че да подсили потентността на своите мастилени делви, вместо това ги осквернили, а мощта на обвързващото заклинание, което изпълнил, сега заплашвала да го консумира. Мастилена поквара започнала да се извива нагоре от рунния камък, по дръжката на четката, а скоро започнала да обзема и ръцете му. Оттам насетне се разпростряла бързо. Щом обзела лицето и устата му, той не можел да изкрещи, дори ако му се искало.

Цял живот бил изчислявал това как да се сдобие с дори по-велика мощ, отколкото позволявали ограниченията, представени от учителите му — стигайки чак до там, че нарушил свещеното запрещение срещу изменянето на мастилата. И действително, щом извора на възнесената връзка му се отворил, той усетил мащабна мощ, препускаща в душата му, която нивга не си бил представял. Предстоял му най-великия триумф, стига да можел да оцелее.

Той теглил дълбоко от мощта на връзката, отблъсквайки покварения мастилен поток. Въздухът се изпълнил със задълбочен вопъл — колективния вик на народа му. Някои от тях се олюлели на краката си. Най-слабите се строполили. Мнозина опитали да побегнат. А той още по-задълбочено теглил от техния кръвен запас. Но това не било достатъчно, за да спре мастиления прилив.

Само когато дъхът, уловен в неговите дробовете започнал да му убягва и мрачният мастилен вир напълно го обгърнал, той видял как да се измъкне. Връзката, която бил направил с ашкаворските хора… Неговият народ… От чиято жизнена сила било предназначено да се извлича само с цел да послужи за защитата им… Потокът се носел по два начина.

С финален приток на сила, този път насочен към повече от просто сляпо отблъскване, той отблъснал стремителния мастилен поток в сама връзка.

Постепенно, усетил как прилива се оттегля… А след това чул ужасните ридания на своя народ, докато покварата се прехвърляла към тях. Когато мастилото най-сетне отстъпило, очите му се отворили, взирайки се връз един променен свят. Народът на Ашкавор, който познавал вече бил изчезнал. Всяка една душа била преобразувана в ужасяваща сянка на предходната ѝ същност — вече не били съставени от кръв и кости, а само вискозност и покварено мастило.