Ригуорл не е от тези, които биха извърнали гръб от някое сбиване, тъй като за него се знаело, че налита на бой дори срещу най-големите и свирепи скандалджии, до които би могъл да се докопа. Кръстен Bristleback* от пиянската паплач, той решително се впускал към схватки из забутани стаички във всяка крайпътна механа между Слом и Елзе, докато подвизите му най-накрая хвана окото на барман, който се нуждаел от опитен бияч за охрана. В замяна на малко пиячка Bristleback бил нает да събира сметките, въдворява мира и от време на време да троши някой друг крак (или пет, в злощастния случаи на някое членестоного).





След една охолна вечер, през която били нанесени поравно телесни повреди връз неплатили клиенти и щети над собствения му черен дроб, Bristleback най-сетне си намерил майстора. „Бивните Ви ме обиждат, господине.“ изфъфлил той в пиянския си ступор към един изключително едър типаж от северните пущинаци, чиято сметка била на ред да бъде изплатена. Това, което последвало било, историческо сбиване. Една дузина бойци скочили в действие. Нито един стол не останал здрав, а накрая се случило невъзможното — сметката останала неплатена. През идущите седмици раните на Bristleback заздравели, бодлите му израснали отново, но честта му на опитен бияч била сериозно подронена. Той платил сметката от собствения си джоб, заклевайки се да издири този северняк и възвърне дължимото. И тогава извършил нещо, което нивга не бил правил преди: хванал се действително да тренира, а по този начин открил нещо потресаващо за себе си. Усмивка озарила оголените му зъби, докато раздвижвал бодлите си. Да извърне гръб в някое сбиване би могло да бъде най-доброто решение.





*Bristleback — Шипогръбестият