Няма такова нещо като хармония между съществата в джунглата Яма Раскав. От ухапване, лапа, жило или копито, a дори и най-малкият знак на слабост означава бърза смърт. Казват, че Ездачът бил просто човек, режещ слама в семейното поле, когато бил отвлечен от огромен прилеп търсещ жертва. Но това момче имало по-добра идея, изкачило се връз гърба на звяра и го ударило с инструментите си. Измъквайки се от кървавата катастрофа, опиянен от тръпката от полета, детето разбрало призванието си.





Момчето пораснало и всяко лято се завръщало в семейното поле, то често навлизало в храсталака, опитвайки се да възвърне тръпката от първата си среща със смъртта във формата на челюсти или фатално падане. Годините минавали, но огънят в сърцето му само ставал по-силен. Той изучавал дивата растителност, навлизайки все по-дълбоко с всяка експедиция, докато най-сетне не открил пътя до пещери изпълнени с враждебност. Казват, че в навечерието на знойна лятна нощ, когато Ездачът нахълтал вътре, имал само въже, бутилка течен кураж и изгаряща решителност да усети небесата още веднъж…