Далечното село Поул не знаело нищичко за бушуващите война в сърцето на кралството. За тях мирният риболов с копие и семейната вечеря било всичко, от което се нуждаел пълноценният живот. Но въпреки това войната дошла и за тях. Присъединявайки се към физически годните наборници, докато те марширували покрай домове им, скромният копиеносец Азраит се заклел да донесе мир в своето царство, а по този начин и на своя народ. Редом с рода си в челния отряд на последния сблъсък срещу Страховития Магус Ворн, цената за другарите му била безусловна. Докато настъпващата сила се борила до крепостта, само Азраит измежду своя род останал на крака. И пак единствен той бил способен да проникне в централната кула на крепостта.





Целеустремен и разгневен от клането на своите побратими, Азраит надделял над всеки от смъртоносните капани и молещите за призованите пазачи на магьосника. Скоро простият рибар пристигнал до кулата, където била бърлогата на Врон. Двамата се дуелирали насред нощта, копие срещу жезъл, докато хаосът под тях бушувал, а Азраит пронизал своя враг с оглушителен рев. Но магьосникът не си отишъл просто така, той избухнал в безчет светлинни късове, пронизвайки своя убиец с мощта си. Когато пушилката се уталожила и димът от битката започвал да се разсейва, Азраит се озовал стоейки насред тълпа от своите побратими. Всеки от тях сякаш бил облечен и въоръжен като него, а той усещал, че и те мислят като него. Съзнавайки, че неговите съюзници наближавали, той пожелал тези фантоми да се скрият. И тъй един по един те започнали да изчезват в нищото. С пристигането си в бърлогата, войниците намерили боеца, който успял да надвие магьосника. Когато се приближили към своя шампион, копиеносецът изчезнал. Въоръженият с копие смелчага, който седял пред тях, не бил нищо друго, освен поредния фантом.