Когато преследваните разказвали истории за Гондар, Bounty Hunter*, никой не би могъл да е сигурен кои от тях са верни. Шепнейки, те разказвали, че бил изоставен като ненужен товар и научаването на ловните умения било просто въпрос на оцеляване. Други пък са чували, че бил сирак от войната, взет под закрилата на великия ловец Сорук, за да научи уменията му с острието, докато дебнели плячка в тъмните гори. Други вярват, че бил уличен калпазанин, израснал в гилдия от джебчии и крадци, трениран в изкуствата на хитростта и заблудата. Около огньове в дивата провинция потенциалната му плячка разказвала слуховете за деянията на Гондар, с все по-нарастваща уплаха. Според тях, той преследвал краля тиранин Гоф, години след като полуделият регент изчезнал в изгнание, като накрая поднесъл главата и скиптъра му за доказателство. Говори се също, че той влязъл в бунтовническите лагери в Хайсийт, довеждайки легендарния крадец Бялото наметало, за да бъде осъден за престъпленията си. И че той приключил кариерата на Сорук ловеца, осъден като престъпник заради убийството на ценен звяр, който бил притежаван от принца. Историите за невероятните умения на Гондар се разпростират все повече с всеки дързък подвиг, всеки по-невероятен от предишния и всяка мишена по-неуловима от предишната. Преследваните знаят, че за правилната цена всеки може да бъде намерен. За правилната цена дори и най-силните ще усетят как страха ги спохожда в сенките.



(*Bounty Hunter — Ловеца на глави)