Свещеният извор на Авернус е източникът, от който техният род черпел своята сила. Една пукнатина в първичните камъни, където нетленната пророческа мощ се извличала от поколения наред. Всички новородени от дълбините на династията Авернус бивали облени в черната мъглявина, а чрез това кръщение им се давала присъщата връзка с мистичните земни енергии. Те израствали вярвайки, че са пламенни защитници на своите родови традиции и обичаите на царството, но всъщност това, което действително бранели, било самият свещен извор. А подбудите на мъглявината били неясни.





Говори се, че когато новороденият Abaddon* бил облян в свещения извор, ритуалът не протекъл както трябва. В очите на детето блеснали искрици на възприятие, които стреснали всички присъстващи и принудило жреците да зашепнат. Той бил отгледан с пълното очакване, че ще последва стъпките на всички потомци от Авернус — да се обучава в изкуството на войната. Така че, ако се наложи, когато настъпи времето да поведе семейната армия в защита на фамилните земи, той щял да бъде подготвен. Но Abaddon винаги стоял по-встрани. Докато другите се обучавали с оръжия, той следвал влечението си към медитацията в присъствието на мъглявината. Отпивал дълбоко нетленните пари, които струели от свещения извор, учейки се да слива своя дух с могъществото, което бликало далеч изпод семейните покои. Той се превърнал в създание на черната мъглявина.





Имало язвителност в династията Авернус — стари и млади поравно го обвинявали, че пренебрегвал своите задължения. Но всички тези обвинения спрели, когато Abaddon препуснал в битка, а те видели как мощта на мъглявината му дала владичество над живота и смъртта, отвъд познанията на всеки високопоставен член от династията.





(*Abaddon — Абадон (Абхаддон) в древната юдейска митология е демон, поглъщащ и безследно унищожаващ гробовете)