В рожденото царство на Pugna, близо до цепнатините на Отвъдните простори, имало манастир, посветен на изкуствата на Забвението, които извличали силите си от подземни енергии. Висшият майстор на храма се споразумял да премине в Забвението няколко години по-рано, оставяйки академията си без лидер. От момента на смъртта на майстора регентите на храма започнали гадателски ритуали, за да открият превъплъщението му и в крайна сметка всички знаци се струпвали над непосредствения съседен квартал. Неколцина селяни приклекнали в сянката на храма, техните алеи и площади се изпълнили с детски смях.





Pugna, обикновен тринадесетмесечен жител, бил единственият кандидат от местните хулигани и в деня на назначението си той бил представен в храма редом с други двама обещаващи дребосъци. Ламите предложили на децата купища от захабени реликви, които били ценни притежания на техния предишен висш майстор. Едно момче посегнало за порфирния жезъл на ламата… и го пъхнало в ноздрата си. Едно палаво момиче издърпало амулет, който също принадлежал на ламата, и незабавно го погълнало. Pugna огледал хладно другите двама и се засмял весело, и ги запалил с изумруден огън, превръщайки ги в прах. След това грабнал жезъла и амулета, казвайки „Мои са!“. Регентите го вдигнали на раменете си, увивайки го в одеждите на техния висш майстор, и бързо го понесли към трона, преди настроението му да се променяло. В рамките на пет години храмът също се превърнал в купчина прах, което безкрайно се нравело на Pugna.





(*Pugna — Свадливецът)