Въпреки че покварата на Мъгливите горички и еволюцията им от идилична шир до изпълнена със смърт дивашка плетеница била бавен процес, подхранван от магьосници, повечето учени са съгласни, че истинското начало на края било белязано от междуизмерното пристигане на Primal Beast.

Създание излюпено в съществуване, лишено от всякакви усещания, освен глад и болка, редом с еоните от касапници са оформили Primal Beast във върховен хищник на планета, изпълнена с насилствени ужаси. Отчаяно прокуден от потенциални господари, чийто надежди да го контролират са пропаднали, Primal Beast бил захвърлен в нов свят… Където можел да се издигне от обикновен гладен хищник в настъпателна машина за убиване, на която нищо не би било способно да се опълчи.

Хилядолетия наред Мъгливите горички служили като безспорно бойно поле за разрушителната игра на Primal Beast. Дори страховитите дурана зверове ставали за вкусно похапване. Действително не можело да има никакви съперници за територията на Primal Beast, само незначителни досади. Докато една такава дребна досада не използвала подло мошеничество, за да хване неудържимия Primal Beast в клопката на Gleipnir.

Вероятно е щял да остане там сломен навеки, ако не била непредсказуемата мощ на Continuum устройството. Сега, след като вече е освободен както от Gleipnir, така и от Continuum Vault, надалеч от Мъгливите горички и много по-близо до населени земи, Primal Beast насочва муцуната си към нови кланета и насладите от дивашко унищожение… А незначителните огньове на цивилизацията надали ще сторят нещо, което да държи това всевечно чудовище настрана.