Самотно из непокътнатия мрак проблясвало първото слънце на пазителя. Една чудата съзнателна светлинна точка обречена да разпространява топлина в тази безлюдна пустош. Безчет векове наред, този ослепителен светлинен сигнал целенасочено концентрирал неизмеримата си енергия, преди да разцъфне в изпепеляващия катаклизъм на свръхнова. От този огнен ад запрепускали нови блещукащи светлини, потомство от звезди, идентични със своя първоизточник. Те поели на пътешествие през мрачния небесен океан и се установили в звезден масив. С течение на времето, те също щели да се размножат, чрез пламъка на свръхнова. И тъй този ослепителен цикъл на произход и прераждане щял да се повтаря, докато цялата синева, издялана с тежък труд от титаните, не била обсипана с трептящия им блясък.





Чрез това нестихващо огнено премеждие била сътворена звездата, която простосмъртните назовали Phoenix*. Подобно на предшествениците си тя поела към необятния космос, за да намери своето място сред звездните си събратя. Но все пак любознателността на младочето към онази тъма, в която мъждукащите старейшини намирали утеха, го поглъщала изцяло. И тъй в продължение на дългите кръговрати то се интересувало и събирало знания. И научило, че сред световете, както цели, така и прекършени, скоро ще се развихри връзка от забележително разнообразие заключено в траен конфликт с вселенски последствия. Една повърхност, която щяла да се нуждае от по-голямо въздействие, отколкото далечните лъчи на умиращо слънце биха могли да осигурят.

И тъй това невръстно слънчево отроче приело земна форма, като пътувало нетърпеливо, за да озари със своята топлина онези, които най-много биха се нуждаели от нея. А може би дори биха се възползвали от неговото слънчево провидение.





(*Phoenix — в гръцката митология, фениксът е дълголетна митологична огнена птица, която циклично се регенерира или преражда и най-често е асоциирана със слънцето.)