В продължение на 500 години планината го притискала. Само главата му била свободна от смазващата тежест на изваяния от камък затвор, който старшите богове били призовали, за да потушат неговите детински размирици. Мъхът растял по извивките на откритото му лице, снопчета трева покълнали от неговите уши. Обликът му бил обвит в рамка от диви цветя, които изникнали от почвата около бузите му. Повечето хора считали, че отдавна е умрял от мъченията, на които боговете го подложили загдето бил воювал срещу небесата, догде не оцеляло нищо друго, освен легендата му. Но историите гласят, че Monkey King* не можел да умре.



И тъй, той чакал. Понасял всичко с твърдост, докато боговете дошли да предложат шанс за опрощение. А когато те дошли и назовали цената, Сън Уконг я приел. Той трябвало да придружи млад последовател на тайно поклонничество, да го защитава от демони и опасности по пътя и напътства човека към дома, щом се сдобие с желаната реликва. Ако сторел това и покорно се подчинявал на командите от човека, докато му служел в святата им мисия, Уконг щял да докаже, че се е поправил.



За разнообразие, Сън Уконг изпълнил своята клетва към боговете с чест и изкупил греховете от отколешните си метежи. Последователят, който научил много по време на премеждията, се завърнал в своя храм с реликвата под ръка. А Уконг, който за пръв път се оказал със спечеленото доброжелателство на всички значими богове, за кратко време бил удовлетворен с това да се откаже от старата си страст за приключения и слава. Но Monkey King бил роден, за да твори пакости… а наскърбяването на боговете никога не губи своя чар.



(*Monkey King — Кралят на маймуните)