Най-ранните години на Hoodwink били прекарали в идиличния разлистен простор, който нявга изпълвал покрайнините на Кримуол. Но с нарастването на това кралство, както и нуждите на неговите граждани и армии станали ненаситни, съперничещите си барони на руда и дървесина се надраствали със зъби и нокти, надпреварвайки се взаимно. Поглъщали естествената красота на граничните гори, гушейки се, за да отговорят на нуждите от променящата се земя.

За онези, живеещи в античните площи, покрити с гори за дърводобив, изборът се свеждал до следването на бежанската линия в умиротворените зони, това да бъдели повалени от барута и стоманата на Кримуол, докато защитавали домовете си, или да побегнели още по-нататък на север, с цел да изпитат своята съдба в обладаните от духове тесни долчинки и мъгливите горички на Томо'кан.

И тъй из тез коварни северни мъгливи горички израснала Hoodwink. Избягвайки ужасяващите хищници на Томо'кан, спечелвайки благоразположението на някои от местните бандитизми, докато в същото време враждебно предизвиквала други, а намирала и абсолютно всякакъв почин да се пречка из краката всеки път, щом възникнела някоя интересна пакост — често както уж се мълви, бидейки самата причина за нея.

Но щом дори най-слабият полъх от огньовете на Кримуол евентуално се понесъл към приемния ѝ дом, мислите на Hoodwink се насочили към де що имало семейство и приятели, които било възможно да са оцелели след нашествието — вече принудени едва да свързват двата края в сринатите из основи земи, чиито рани бележели самата ѝ душа. А тя не можела да устои на това да не се доближи до покрайнините на цивилизацията, за да зърнела дяволите, унищожили стария ѝ живот.

Там тя видяла, че чудовищата от детството ѝ… Изобщо не били чудовища. Били просто… хора. Войници, труженици, търговци… и бегълци. А войниците, дори с барута и стоманата им, били нищо в сравнение с опасностите от Томо'кан. Истинските опасности с пипала и зъби. Опасности около, които тя танцувала като въртящо се кленово семе.

Знаейки, че винаги можела да намери безопасен проход в плетищата на Томо'кан, където повечето топлокръвни хорица се бояли да пристъпят, Hoodwink вече нанася нападения срещу онези, що се осмеляват да опитват още повече да опитомят дивата природа. Вземайки с радост онова, което ѝ се хареса от вещите им. Унищожавайки онова, от което няма полза. А също така помага, напътствайки завръщането на всички оцелели сродни души отново към разлистения зелен живот.