Асцендентите от великия трон на Саймъри векове наред набавяли своите оракули единствено чрез Белия инкубатор, намиращ се във високопланинските пещери от Кръга на фанатиците. Там първоначалната вноска била правена при зачеването на ембриона, а останалото се изплащало, след като бъдел доставен напълно развит, добре обучен пророк пред портата на тържествения крал.





Отгледани от същите бледни сибили*, които ги развъждали и раждали, всички одобрени оракули били обвързвани чрез своята физическата форма към света, който повечето от нас споделят. А междувременно, душите им бродели из далечни страни, едва обвързани от ефирната астрална пъпна връв. Поради подобни космически скитания пророците се връщали, изричайки пламни думи с плътските си езици. Техните загадъчни изкази били анализирани от саймърииските съветници, които намирали в тях видения за бъдещето и дипломатически съвети. Всичките необходими свръхестествени боеприпаси, от които династията тържествени крале се нуждаели, за да подсигурят своята победа във всяка кампания, независимо дали тя била в двореца или на бойното поле. И тъй това продължило поколения наред, докато страниците на тържествените хроникьорски томове се пълнели с имената на триумфалните крале и новите владения, които придобивали. Това било така, докато един специфичен Oracle** наречен Нериф пристигнал, за да служи на последния от кралете с каменни шлемове.





Още от самото начало пророчествата на Нериф били необичайни. Изглеждало така сякаш не само вещаели бъдещето, но и го оформяли. Странният гадател вещаел мрачни съвети, които никой не бил поискал и изведнъж Саймъри се озовали погълнати в конфликти с новооткрити врагове. Съветниците, предусетили заплаха над своята власт и побързали да припишат това нежелано развитие на събитията връз последния оракул. Те настоявали за отстраняването му, отправяйки тъжба към сибилите да вкарат в правия път дефектния пророк и предоставят негов достоен заместник. Но Нериф описал злокобно съновидение предвещаващо разрушението на инкубатора, а в рамките на часове след това достигнали новини за унищожаването на древното училище чрез една катастрофална лавина. Поради боязънта, че ще ги сполети същата съдба както бледите сибили, съветниците се оттеглили към покоите си, споходени от внезапното желание да избегнат предизвестието на оракул.





Но въпреки това тържественият крал бил много практично същество. Съмнявал се в отдадеността на свръхпредпазливите си съветници. Толкова изключителен оракул, размишлявал той, би следвало да се използва като оръжие, за да разпрострем надлъж и на шир своите владения. Поради това понижил своите свенливи съветници и поставил Нериф редом до себе си. Притежавайки само бегло понятие за таланта на Нериф, той смело посочил резултатите, които желаел и склонил Нериф да ги изрече като пророчества.





Първоначално всичко вървяло добре. Последният тържествен крал се хвалел, че като приел галеника на съдбата, бил овладял самата нея. Трябвало да приеме това като предупреждение още тогава в навечерието, когато нахлувал из владенията на Ънсейтед Сатрап. Опитал се да насили предсказание за една определена победа от своя оракул, но чул как Нериф само тихо промърморил: „Това може да се развие всячески“. Не можел да изкопчи по-категорично твърдение от устните на Нериф. Въпреки това, кралят бил уверен в своята армия. Сатрапейците били без излаз на море, неадекватно въоръжени и изолирани от всички възможни съюзници. Той приел, че „Това може да се развие всячески“ значело, чрез тактическата мощ на негова страна имало много малко риск в плана му.





Разбира се, сега знаем, че е трябвало да приеме думите на ясновидеца по-буквално. Дори след прилежно проучване на задълбочените летописи за вероятностите, това, което се случило връз бойното поле пред двореца на Ънсейтед Сатрап е почти невъзможно да се визуализира. Изглежда в разгара на касапницата, битката започнала да се разклонява. При всеки ключов момент реалността се откъсвала и избухвала в малки частици. Войниците, които олюлявайки се падали в битката, също така уверено отстоявали позиции и напредвали по-нататък в сражението. Съзнанията им също се раздвоявали, воините се оказвали същевременно живи и мъртви, съществуващи и несъществуващи. Победата и разгрома се разделили, така че всяко отделно последствие на битката било претърпявано едновременно от двете армии. Вселената се била превърнала в огледална зала, а всички отражения се трошали до безкрай.





Непосредственото последствие над двете страни било да изпаднат в лудост. Бидейки неспособни да асимилират своевременното състояние на триумф и разгром. Разсъдъкът на тържествения крал се разпилял в прашинки от умопомрачение. Лековерните сатрапейци не сполучили с по-добра участ. Сдвоените противоположни реалности продължавали да се разделят безконечно. Отеквали в безкрайни истории, всички от тях, обитавани от смутените маси, които скоро след това загубили способността да се хранят, обличат, защитават или възпроизвеждат по традиционния начин.





Но дълго преди отзвука от тези събития, бдителните съветници на Саймъри, заловили Нериф. Завързали го и запушили устата му, а след това той бил изстрелян отвъд тяхната вселена с висока скорост връз една междупространствена баржа. Надявали се, че ще го запратят нейде, где злините му нивга нямало да ги застигнат. За тях, разбира се, вече било твърде късно. А може би и за нас е така.





(*Sybil — Сибила, от старогръцки Σίβυλλαι, името на една от прорицателките в древна Троя, чието име се е превърнало в нарицателно и е прикрепяно към по-нататъшни жени оракули.)

(**Oracle — Оракул)