Кробелия била Death Prophet*, което е един вид врачка, но само за най-богатите благородници, които искали да надникнат отвъд воала. Но след години пророкуване за другите, тя започнала да дири нишки относно своята собствена съдба. Когато смъртта ѝ отказала да отстъпи своите тайни, тя опитала да ги откупи с живота си. Но солената цена се оказала недостатъчна.





Смъртта я отблъсквала отново и отново, навеки спотайвайки от нея най-дълбоките си мистерии, докато в душата ѝ нараствала ревност. Другите биха били готови да умрат за задгробния живот — защо тя не можела? Защо тя самата трябвало да бъде захвърляна обратно връз бреговете на живота изпълнен с такава отегчителна обикновеност? Защо не била достойна за едното нещо, което всички други живи същества приемали за даденост? Въпреки това, не губела куража си.





Всеки път, когато се завръщала от гроба, отнасяла малка частица смърт със себе си. Привиденията я следвали като фрагменти от разбита ѝ душа. Кръвта ѝ се разреждала, превръщайки се по-скоро в ектоплазма, а създанията, които пирували след здрач я приемали за една от тях… Тя давала по малко от живота си с всяка кончина и започнало да ѝ се струва, че иде нейната гибел. Нейното увлечение към смъртта се удвоило и без други клиенти, освен себе си, Кробелия се хвърлила още по-страстно към бездните на смъртта, целеустремена да задоволи единственото пророчество, което ѝ се изплъзвало. Това, че някой ден Death Prophet вече нямало да се завърне от мъртвите.





(*Death Prophet — Пророчицата на смъртта)