В своята най-ранна, а някои дори биха рекли и най-могъщата си форма, магията основно била изкуството на паметта. Тя не изисквала технологии, пръчици или други принадлежности, освен ума на магьосника. Всички ритуални атрибути били просто мнемонични устройства, чието предназначение спомагало практикуващия да си припомни с изобилни подробности специфичната мисловна формула, която отключвала могъществото на дадено заклинание.





Най-величествените магове през онези дни били благословените с най-великата памет. Но въпреки това, призоваваните заклинания били изключително сложни. Дори толкова много, че всички практикуващи магьосници били принудени да специализират. Най-посветените можели да се надяват, че приживе биха имали адекватна памет за три заклинания или най-много четири. Обикновените магьосници се задоволявали само с две и не било рядко срещано магът на селото да знае само едно. А понякога дори това изисквало да се консултира с магьоснически книги, като противодействие на забвението в редките случаи, когато се наложи да използва заклинанието.





Но сред тези ранно практикуващи имало едно изключение, гений с необятен интелект и изумителна памет, който в последствие станал известен като Invoker*. През ранното си детство, преждевременно развития даровит магьосник научил не четири, не пет, дори не седем чародейства. Той можел да владее не по-малко от десет заклинания и ги изпълнявал незабавно. Той научил още много, но ги счел за безполезни. Щом ги приложел веднъж, прочиствал навеки ума си от тях, с цел да освободи място за по-практични чародейства. Едно такова заклинание било Sempiternal Cantrap**. То дарявало дълголетие с такова могъщество, че онези, които го изпълнили през първите дни на света, все още са сред нас (освен ако не са били смачкани до атомно ниво).





Повечето от тези почти безсмъртни живели тихо, страхувайки се да признаят своята тайна. Но Invoker не е сред онези, които крият своите дарби. Той е античен, притежава познания надхвърлящи тези на всички останали, а в неговия ум някак си все още има място, така че да се побере необятното чувство за собственото му достойнство… Наред с това са и заклинанията, с които се забавлява, докато здрачът бавно настъпва през последните дни на умиращия свят.





(*Invoker — Заклинателят; **Sempiternal Cantrap — Всевечното заклинание)