Излизайки наяве от мъчителната агония на свещения Нотълски свят, Huskar отворил очите си виждайки разточителния свещеник на сенките — Dazzle*, който изпълнявал задълбочено заклинание над него. Против древните ритуали на ордена Дезун, душата на Huskar била спасена от вечността. Но като всички, които се изправяли пред Нотъл, той открил, че бил безвъзвратно променен. Вече неподчинен на прищевките свързани със смъртното му тяло, неговите собствени живителни сили станали източник на изключителна мощ. Всяка пролята капка кръв се възвръщала десетократно със свирепа, изгаряща енергия. Въпреки това тази новооткрита дарба разгневявала Huskar, защото заради спасението му от Нотъл, Dazzle го бил лишил от място измежду боговете. Собствената му свята саможертва била отхвърлена.





С времето старейшините на ордена търсели начини да увеличат влиянието си и се съгласили, че Huskar би бил страхотен инструмент в кампанията им. Но превръщайки се в обикновено оръжие за ордена, който го бил лишил от наследственото му право, само разстройвало Huskar още повече. Когато първата жар от военни огньове се появила на хоризонта, той напуснал родния си дом, за да открие нови съюзници. Същевременно с това търсел достойна кауза, заслужаваща отприщването на мощ, която само пълната му саможертва би могла предизвика.





(*Dazzle — Поразителния)