Свещената наука за химията била семейна традиция на Мрачнопивови, но никой от семейството не бил показвал такава креативност, амбиция и безразсъдство като младия Разил. Все пак, когато започнал да расте, той оставил настрана семейната търговия, за да се опита да създаде злато чрез алхимията.





В акт на подобаваща смелост да защити репутацията си, Разил заявил, че щял да преобразува цяла планина в злато. Прекарвайки две десетилетия в изучаване и подготовка, той се провалил зрелищно и набързо се оказал затворен заради широко разпрострялата се разруха, сторена от обявения експеримент. Въпреки това Разил не бил сред онез, що биха приели спънката с лекота и потърсил начин да се измъкне, за да продължи своето проучване.





Когато новият му съкилийник се оказал свирепо огре, той намерил точно тази благоприятна възможност, от която се нуждаел. След като убедил огрето да не го изяжда, Разил му забъркал напитка, направена от мухъла и плесента, добити от затворническите камънаци. След седмица тя изглеждала готова. Когато огрето изпило отварата, то изпаднало в обезумяла ярост, разбивайки решетките на килията, изригвайки през както през стените, така и през пазачите.





Съвсем скоро се оказали изгубени нейде из гората, заобикаляща града, оставяйки диря от разруха вследствие на тяхното бягство и никакъв признак за преследвачи по петите им. В приятното вечерно сияние от отминаващия ефект на тоника огрето изглеждало бодро, весело и дори нетърпеливо. Съгласявайки се да работят заедно, комбината тръгнала да събира нужните съставки, така че отново опитат алхимическото преобразуване на Разил.