Тънеща в забвение из пределите на Ридаещата планина била разположена изоставената Пламенна крепост. Подготвителните ѝ зали стояли празни, а дворът бил покрит с листа и прах. Връз подиум в запечатания храм лежал топазен котел изпълнен с древна пепел, останките от кладата за воина поет — Кзин. Три поколения наред, той обучавал своите последователи в задълженията отредени за пазителите на пламъка. Това били поредица от мантри, които подготвяли ума и тялото за суровата реалности отвъд крепостните стени.





Въпреки това, докато обучавал военната дисциплина, той си спечелил съперничеството на някои воини, а през идната есен Кзин бил надвит и убит. Последователите му се разпръснали безследно по посоките на вятъра. Но все пак, докато годините преминавали към векове, а последователите в потомци, неговата доктрина се пренасяла от сподавен шепот и деяния. Трогнат от трайното наследство на учителя, Пламтящото божество, една любознателна манифестация на огъня, се втурнал към Пламенната крепост и отново възпламенило останките в кладата. От нажежената жарава се появил образа на Кзин, обгърнат в пламъци, а дълбокомисленото му изражение еднозначно показвало готовността му да обучава и разпространява жаркото знание за всички, които дирят насока.





(Ember Spirit — Жаркият дух)