Векове наред, Черната Арахния, Broodmother*, се криела из тунели от мрачна лава под тлеещата калдера на планината Пиротеос, отглеждайки милиони излюпени паячета в безопасност и изпращайки ги да търсят плячка в света на повърхността. По-късно през годините, везирът на Алчността, Птолоптал, издигнал своя магнетитен храм върху склоновете на затихналия вулкан, знаейки, че мародерите, които биха поискали да издирят имането, осквернявайки храма му, трябвало да оцелеят из проходите, обитавани от безчетните паяци.





След хилядолетия на майчински мир Черна Арахния, започнала да получава посещения от джебчии, плешиви рицари и знатни младежи — всичките вкусни, разбира се, но въпреки това с тенденцията да създаде не толкова благоприятна среда за нейното невинно потомство. Уморена от нахлуванията, тя си уредила посещение до Птолоптал и когато желанието ѝ било отхвърлено, тя омотала Везира в коприна и го заделила за специално угощение за рождения ден.





За съжаление, липсата на господаря на магнетитния храм само окуражило нова вълна натрапници. Когато едно от новородените ѝ било настъпено от непохватен приключенец, тя достигнала до предела на коприненото си въже. Черната вдовица отишла на повърхността и обявила стремежа си да се отърве от всеки възможен натрапник, дори и да е последният герой, докато не осигури безопасност и здравословна среда за скъпоценното ѝ потомство.





(*Broodmother — Майката на люпилото)